Невинна
Дойде при мен жена с мътен поглед и приведена глава. Жена сломена от живота, от всичко случило се, едва влачейки крака. Но събрала достатъчно смелост да поеме протегната ти ми ръка и да ми се довери. Проведохме няколко срещи и един ден я попитах каква иска да стане като "порасне", а тя се усмихна и каза тихо "Невинна! Невинна съм се родила и невинна искам да преживея живота си, невинна да умра". Звучи клише, нали? А не е! Не е нещо, което се подразбира. Тя се чувстваше много, ама много виновна едва ли не за всичко, което става около нея. Поговорихме за това, какво е вина, какво е отговорност, за разликата между тях (това е една от основните тези на семинарите на Училище по щастие) и за спонтанно я попитах "А ти познаваш ли състоянието на невинност? Била ли си някога невинна през живота си?"Тя повдигна очите си и ме погледна с очуден поглед "Не!" Оказа се, че тя се стреми да бъде нещо, което не знае какво е. "Как ще го постигнеш, като не знаеш какво е това невинност? Така и да го срещнеш може и да го отминеш, няма да го познаеш."
И заразказва тази жена, и се отвори, и се изля ... И от нея излезе....огромно количество вина. Черна, мръсна, вмирисана, наслоена, загнила, развалена, гноясала, тинясала, отвратителна вина...
Колко време е събирала, не знам. Тя каква, че е от момента на раждането си. Помнела, че е причинила много болка на майка си и това я натъжило и наранило и нея. Повярвах й. Може би помни. Може би и тялото й помни. След това се чувствала виновна пред по-голямата си сестра, която искала да я кърмят, защото обичала млекото на майка си, но не й давали за да стигне за бебето. Сестра й я намразила, въпреки, че тя се отказала от кърменето и не искала повече да сучи от майка си. Помня, каза тя...всичко помня...
Помни, че майка й и баща й работели по много, но на две работни места за да има пари за нея, за храната й, за учебници, за забавления. И въпреки, че тя се отказала да се забавлява, парите пак не стигали...
Помни, че в училище, учителката се карала и крещяла на децата и тя се чуствала виновна, че не може да ги защити и са я накала да се усмихне. Помни, че като момиче имала приятел, но се чувствала виновна, че не била готова да легне с него и за това го напуснала. Помни, че я приели в Университета, а приятелката й отпаднала... Помни, че не искала да се омъжва за хубав мъж за да има за другите жени, а се задоволила с един "не толкова лош и грозен", но и с него се чувствала ужастно виновна, защото той бил вечно недоволен, само мърморел и се карал. Унижавал я много, но тя търпяла, защото сигурно вината е била нейна.
Чувства се виновна пред двете си деца, че не е най-добрата майка на света, пред съседите, които вдигат шум и й пречат да почива "е, празнуват хората, весели хора", пред продавачката в магазина, че сигурно е уморена, а тя е вдига от стола за да я обслужи, пред началника, че идва намръщен махмурлия, пред...и пред себе си, че няма време да се погледне и "виж на какво съм заприличала". Вина, вина, вина...от всяка клетка а тялото й се стичаше огромно количество вина... Как ли е издържала тази жена толкова години с такъв товар? Тогава й измислих играта на "невинната". Да кажем, че си невинна, хей така "на ужким",тогава какво ще правиш? Как ще живееш? "Ще литна" - усмихна се широко тя. "Хайде тогава да те тренирам за летене. В това аз съм добра" – усмихнах се широко и аз. И двете литнахме. Високо и на широко,...в безкрайното вселенско пространство на невинните...на ангелите...да принцесите...на приказките....на мечтите...на сбъднатите мечти.
Тази жена започна да мечтае и... да осъществява мечти...
Познахте ли се?....Невинни мъже и жени....познахте ли се?
И запомнете добре – един виновен човек е лош човек, един виновен родител(син, дъщеря, съсед, съпруг) е лош родител, син, дъщеря, съсед, съпруг. А когато си лош се чувстваш още по-виновен и ето ви затворения кръг. Как се излиза? С прошка... с летене....с мечтане...с любов...
