|
В един особено топъл следобед телефонът извъня и приятен женски глас ме попита дали съм съгласна да я тренирам. Обясних й процедурата, че трябва да се срещнем, да й обясня какво е тренинг, коя съм аз и каква е моята система на работа и едва след това, при положение, че е подпохящо и за двете ни ще подпишем споразумение и чак тогава ще тръгнем заедно на път. " Човек трябва да знае на какво казва Да ли Не" – завърших аз . Уговорихме се за среща през следващата седмица в едно приятно и тихо кафене в центъра на града ми и всичко щеше да приключи нормално, ако тя внезапно не ме попита: "А вие темерути тренирате ли?" Признавам изненадах се, но треньора в мен надделя и аз се овладях, попитах я какво има предвид и пропължих спокойно разговора. "Ами аз съм темерут, цял живот съм била темерут, вярвате ли, че мога да се променя?". Това съвсем ме разсмя и аз казах весело, че я моля да не се променя до срещата, за да видя какво представлява един истински темерут. За всеки случай си направих домашното и проверих в интернет: В тълковен речник - темерут |
|
мн. темерути, м. Разг. Човек с необщителен, егоистичен, опърничав нрав; мълчаливец. |
В укипедия - Навъсен, мрачен, мълчалив и опак човек.
Значи всичко е наред, познато ми е, успокоих се аз и забравих до деня на срещата. Понеже аз съм тренирана да идвам на всяка среща чиста от предрасъдъци, знания и тълкования и този път отидох без очаквания. Малко след мен, в заведението влезе около 40-годишна приятно облечена, широко усмихната жена. Здрависа се сърдечно и дори весело. Разказа ми на бързо за няколко дребни препятствия, които е преживяла, търсейки ме и енергично си поръча кафе. Седях усмихната и пълна с интерес какво ли ще ми донесе това ново пътешествие през живота на един човек. Винаги е така, пълна съм с почти детско любопитство и дори съм и малко нетърпелива. Настаних се удобно и се приготвих да слушам. Жената от среща заразказва съвсем непринудено и леко за себе си, семейството, приятелите си, кариерата, хобитата си и изобщо за живота си. Мина почти половин час, а аз още не бях започнала да се преставям. Как да я прекъсна? Къде всъщност е темерутското в нея? Тогава, използвайки една от паузите я попитах, защо е дошла сама, а не е взела темерута със себе си? Аз имах голямо желание да се запозная с него, а това, че не е дошъл всъщност малко ме разочарова – казах усмихната. Тя замълча за момент, а след това избухна в страхотен смях. "Какво? Вие не смятате ли, че съм темерут?" А аз отговорих, както обикновено с въпрос: "А вие смятате ли се за темерут?" "Честно казано, не, но толкова пъти са ми го казвали - въздъхна тежко – че съм скучна, темерут, тъпанарка, подиграваха ми се и че съм дебела, тромава и бавна." "Кой? Кога?" – не се сдържах аз. И тогава сълзите потекоха. Моята събеседница се промени коренно. Пред мен бе едно малко уплашено, наранено дете.
Разговорът продължи доста повече от обикновенното. Но беше и толкова пречистващ и за двете ни. Тя бе приела върху себе си и за себе си това, което са казвали за нея. Всеки път, когато са я обиждали или са й се подигравали и тя е млъквала сърдита, намусена и болезнена, родителите й са й се сърдели, че реагира така на обидите им и я наричали "темерут". Тя и така е израснала – с убеждението, че е темерут. Бе приела, че е това, което са казвали за нея. А наистина ли бе такава? Коя бе тя всъщност? Това аз разбрах още през първите минути на срещата ни, а тя трябваше да открие в продължение на нашите разговори.
За мен това бе още едно потвърждение за огромната сила на думата, а за нея бе едно ново начало в нейния прекрасен вътрешен свят.
