Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2011 08:41 - Недостойна за съжаление
Автор: happinessschool Категория: Бизнес   
Прочетен: 2163 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 14.03.2011 08:42


Днес се разделям със съжалението във всичките му форми и действия. Трудно ми е. Животът ми е построен върху него. Много съжаление съм натрупала в себе си. Много жал има по вените ми. Да, прави сте, трупа се там заедно с холестерина и запушва отворите ми за протичане на нови енергии и ме спира от нови и велики дела. Защо велики ли? Защото не са достойни за съжаление. Как започна това ли? Сега ще ми разкажа.

Имам жалостива майка. Всички ги жали, като се започне от бездомните котки по улицата, до гълъбите, които храни с трохи и се стигне до пострадалите от всякакви природни или човешки бедствия . Жалостива е. Жали. И аз като всяко нормално дете съм искала, а и още искам родителите ми и по-точно майка ми да ми обърнат внимание. И след като тя обръща внимание на обектите, достойни за съжалени, познайте какво съм развила? Да, пак сте прави – развила съм стремеж да бъда съжалявана. Защото това е най-сигурния и прав път до сърцето на майка ми. Не си спомням тя да ми е казвала че ме обича, но ме е жалила. Винаги ме е жалила и съжалявала. И аз автоматично съм развила навика си да бъда съжалявана. Не можех да го преодолея този си навик, защото ако го напусна, ще напусна и зоната, от която получавам внимание от майка си.

А като бебе това ми е било жизнено необходимо за да оцелея.

Кодът за оцеляване, който е вграден в нас и който функционира независимо от нашето съзнание, т.е. действа на подсъзнателно ниво ни учи да оцеляваме на всяка цена. Той ни задържа да бъдем в т.нар. "зона на сигурност", т.е. зоната, на която със сигурност ще получим зареждаща ни енергия и биоенергия под формата на внимание от най-близките ни. Е, добре, след като цената да живея е живот, достоен за съжаление, така и ще живея. Плащала съм си цената, винаги съм я плащала. За това винаги, когато съм стигала до стената на "зоната на сигурност" ме е обхващал парализиращ страх и аз пак съм се връщала вътре на светличко и топличко.

 

 Вниманието на родителите и близките ни е като прожектор насочен към нас, който ни осветява и затопля. И извън границите на осветения кръг ни се струва страшно и тъмно, докато... докато не решим, че вече сме достатъно големи и се усмелим да надникнем извън границите му, докато някое събитие или силното ни любопитство не ни изтласка извън тази граница на сигурност и оцеляване.

Но да се върна към съжалението. То е било моят пропуск към осветената част на кръга. Всеки път когато съм усещала, че успявам, че вече ще бъда достатъчно богата, щастлива, весела, доволна и вече няма да имам нужда някой да ме съжалява и аз ...хоп – фокус –мокус и загубвах всичко и започвах отначало. Живеех като в асансьор – стигах все до предпоследния етаж и отново се спусках надолу. Защото стигнех ли там на върха щях да има всички причини да ми хареса и да остана, а после?...

После щяха да казват за мен "Остави го този/тази, той /тя не е за жалене" и щяха да ми обърнат гръб и нямаше да ми обърнат внимание. А вече ви писах колко ми бе нужно това внимание от другите. А и не само на мен, а и на всяко друго човешко същество. Вижте какво правят хората само и само да привлекат нечие внимание. Вниманието ни зарежда с енергия. То ни е жизнено необходимо. И аз бях усвоила рецептата на привличам внимание по най-лесния и познат начин, чрез предизвикване на съжаление. Често за мен говореха с "горкичката", а и за самата се виждах такава. Докато... докато не прозрях и проумях и се освободих от тази си необходимост.

Вече нямам нужда да черпя енергия чрез други хора. Правейки медитация се зареждам директно от космоса. Това ме освобождава и от необходимостта да водя живот достоен за съжаление.

Свободна съм да съм богата, успяла, щастлива, влюбена, доволна, Мога да предизвиквам гордост, възхищение, доволство... Хубаво ми е.

Да си щастлив значи да си преодолял лошите си навици да си нещастен, съжаляван, да бъдеш жертва на обстоятелстата или на нещо друго и т.н.

Да си щастлив значи да си преодолял нивото на оцеляване и да си излязъл извън зоната на сигурност.

Да си щастлив е да си свободен на бъдеш наистина себе си, да си свободен да черпиш директно енергия от Майката Вселена.

Да си щастлив значи, че си си разрешил да бъдеш такъв.

    



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: happinessschool
Категория: Бизнес
Прочетен: 411577
Постинги: 140
Коментари: 209
Гласове: 397
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031