Има една приказка наречена "Саид и пиронът". За тези, които не я познават че ви я разкажа на кратко. Имало един човек, на име Саид, който решил да си продаде къщата. Намерил купувач, споразумяли се за цената и извършили продажбата.
"Само – помолил се Саид – имам една молба. Продавам ти цялата къща, но този пирон, който съм забил тук на стената в хола ми е много скъп. Много те моля, нека да си остане мой.". Съгласил се новият собственик с усмивка и всичко минало от гладко по гладко. Минало се време, колкото се минало и ето, че Саид се появил на прага на къщата с думите "Идвам да си видя пирона, домъчня ми". Нямало какво да се прави – пуснали го. И така се започнало – идвал Саид, посещавал пирона си, погалвал го, посядявал при него и си отивал. Не било много удобно на хората, ама се търпяло. Започнал Саид да идва и през нощта и в неудобно за хората време, ама те мълчали – имали подписан договор, няма какво да се прави.
Един ден Саид донесъл една голяма торба и я закачил на пирона си. Негов си бил, можел да прави с него каквото си иска. Идвал от време навреме ровел в торбата и си отивал. Докато не изчезнал за няколко дни и от торбата се разнесла страхотна смард. Това, което било там се развалило и тровело собствениците на къщата. Накрая не издържали, извикали Саид и му казали – "Не ти искаме къщата, взимай си я. Без пари ти я връщаме, само и само ни се махни от главата."
Изводът е – когато решите да се разделите с някой или нещо – извадете и му върнете всички пирони. Дори и тези, които той е забил в сърцето ви.
©Училище по щастие
благодаря
19.02.2012 13:31
21.10.2012 21:02
