Младият император и неговата свита тръгнали из града. Хората лягали  на земята и викали: – Да живее императорът!

А ковчежникът вървял след него и хвърлял на народа златни монети.

Един от стражите измъкнал меча си за да посече  босия, мръсен и  дрипав непокорен монах, който с гордо вдигната глава, вървял към императора.

Младият император извикал НЕ! , слязъл от коня си и  се затичал към този безразсъдник, коленичил и целунал полите на мазната му дреха.
Свитата била  изумена. Ахнали хората. Какво е това чудо! Императорът  да не е сменен? Едва по-късно някои от придворните познали в този дервиш стария император. Преди няколко години той се отказал от престола, предал властта на сина си и тръгнал  да се скита в търсене на истината.

- Здравейте, татко. Добре дошли отново … Изглеждате много зле, много сте отслабнали. Кон за императора!

- Не, не, не. Знаеш ли, направих един обет – да прося. Ако искаш да помогнеш на много болния си и стар баща, сложи в тази чаша няколко медни монети, така че аз да си купя хляб. Повече на баща ти не е необходимо нищо.

И синът видял тази малка мръсна дървена чаша за милостиня.

- Ковчежник! Напълнете тази купа.

- Сине, повече от тази чаша, аз не мога да приема.

Но монетите падали в чашата, а тя оставала празна…

- Каква е тази чаша, отче?

И с всяка шепа монети изсипани вътре императорът се чудел все  повече и повече. Цяла торба злато била сипана в чашата, но тя останала  празна.

Торба след торба пълнели чашата докато ковчежникът извикал:
- Господарю! Златото свърши!

- Прати човеци да донесат още ! Преди да се запълни това гнило парче дърво, няма да тръгнем от тук!

Много тежки торби със злато били изсипана в тази чаша, но тя останала все така празна. На 40-тата синът казал:

- Какво е това сатанинско творение? Що за дяволска чаша сте ми донесли, отче! Четиридесет торби със злато погълна, но все още е празна! Как и с какво се пълни?

- О, сине мой, аз съм щастлив, ах, колко съм щастлив, че си по-умен  от мен. Ти на 40-тата торба със злато  ме попита каква е тази чаша. А на мен ми трябваше целия живот за да  разбера това, хвърлих в нея  половината от света, хиляди наложници, всички възможни и невъобразими богатства на Земята. Сине, и здравето си хвърлих там, но това е все още празна чаша. Тъй като тя е направена от моите желания. Това е чашата на желанията …

Не забравяйте, че чашата на желанията е винаги бездънна. Да хвърлите  в нея живота си – това е  загубите целия си живот.

http://30dumi.pozicii.net/prittchi/6267-2/