Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2010 09:02 - Диви коне
Автор: happinessschool Категория: Бизнес   
Прочетен: 1814 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 14.11.2010 09:14


Раждаме се дивички и още от мига на раждането ни зачисляват поне по няколко опитомителя. Наричат се родители, роднини, учители, съседи, познати, непознати – всички се заемат да ни опитомяват. Слагат ни юзди, учат ни да се сдържаме, въздържаме, да премълчаваме, да се контролираме, да се вземем в ръце. Започва се с елементарните физиологични нужди като количеството, качеството, времето и начина на приемането на енергията под формата на храна, вода и изхвърлянето на ненужните отпадъци от организма. Дресират ни кога, къде и по колко да спим и да си почиваме и колко, какво и как се играем и да се развиваме. И така години наред... Слагат ни юздите, често и седлото и хайде тръгвайте на детска градина, на училище, на университет, работа, семейство, ежедневие...

И ние като добре дресирани коне продължаваме да сдържаме своите конски сили и да свеждаме глава, да гледаме пред себе си, да се задоволяваме на видяното през "конски капаци", направлявани от камшици, побутвания, шпори, ритници, шамари и щастливо клатейки глава пред купата със сено или овес.

Задоволяваме се с малкото, дресирани да сме "скромни", не искащи, добре възпитани, учтиви, усмихнати, мълчаливи, съгласни. Да, съгласни. Клатим конските си глави в знак на съгласие, защото се страхуваме от камшика, наказанията на дресьора, опитомителя, наставника, собственика. Страх ни е, че ще ни лишат и от малкото, което имаме, да не изпуснем и този път нервите си, гнева си, желанията си, мечтите си. През различните периоди имената и лицата на дресьрите се сменят, но дресирани на това, ние имаме жизнена необходимост от тях и си ги намираме под формата на шефове, съседи, приятели, любовници, съпрузи... Който има нужда от дресьор винаги ще си намери такъву нали? И защо имаме нужда ли? Защото ние не познаваме друго. Защото от малки са ни опитомили и след това дресирали да се сдържаме, да внимаваме да не се изпуснем.

Да не се изпуснем ли?...Какво да не изпуснем? В различните периоди – различно! В ранна възраст ни слагат намордник под формата на гащи и ние трябва да се пазим да не се изпуснем и да не си намокрим гащите. После ни учат да не се изпуснем да говорим високо, да не тичаме, да не се надбягваме с вятъра, да не се надпяваме  птиците, да не се радваме на слънцето. Не е прилично! Учат ни да поздравяваме съседите, да бъдем учтиви и възпитани. Да се усмихваме дори и когато ни щипят по бузите, а по кусно, когато ни удрят словестни или реални плесници.

Мълчим, учтиво клатим конските си глави в знак на съгласие.

Да не изпуснем..да не изпуснем работата си, жената, която ме хареса, мъжът, който ми обърна внимание. Да задържим, да не изпуснем...Да не кажем нещо излишно, да не издадем тайна, да не предадем приятел, да не изпуснем нервите си, гнева си, мнението си... За  да не се изпуснем трябва да сме все така сдържани, въздържани и под контрол.Да се държим в ръце, да държим юздите си в ръце, т.е. да бдем свои собствени дресьори.

А какво ще стане, ако все пак се изпуснем? Ако освободим газовете си в асансьора? Смешно? Неловко? Човешко?

Ако се разкрещим от болка или радост или заплачем от скръб? Плашещо? Срамно? Човешко?

А ако се размеем до сълзи на нечие погребение? А ако запоскачаме или паднем насред площада, пълен с хора?

Ако просто излезем от контрол? От границата на "възпитаното", от правилата за добро и учтиво поведение? Ако си позволим да не бъдам дресирани? Само за един ден! Само сега!

Познавате ли онези свободни палави деца, от вашата улица или квартал, които джапаха в локвите и се заливаха от смях. Онези същите, които крещяха и вдигаха хвърчила, ходеха боси, псуваха и плачеха, а после се прегръщаха... Същите тези деца, покрай които възрастните минаваха и клатеха недобрително глави ... "изпуснати деца". Бъдете такива. Само днес, само сега...дори и когато сте само сами...

Пуснете дивите коне в себе си да превземат света ви...

Освободете всичката си конска сила...

Конете са  символ на страст и смелост, и свобода...

Бъдете такива. Не отлагайте...сега...

Освободете дивите коне в себе си...  






Гласувай:
2



1. анонимен - Свободата
15.11.2010 09:41
е състояние на Духа, а не - на стомашните газове!:))
Но за дресьорите си права - не ти решават проблемите, само те яхат!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: happinessschool
Категория: Бизнес
Прочетен: 411524
Постинги: 140
Коментари: 209
Гласове: 397
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031