Има три теми "табу", които до скоро отричахме, от които бягахме, срамувахме се, криехме се и не говорихме, а сега само крещим и размахваме предизвикателно и безмислено, без наистина да сме навлезли в тяхната същност. Това са СЕКС , СМЪРТ, ПАРИ.

Все още част от духовните хора смятат, че трябва да се откажат от СЕКСА и ПАРИТЕ за да придобият без-СМЪРТ-ност, че те не са част от божественото.

Но дали наистина е така? Не са ли и трите божествени дела? Ако всичко е творение на Господа, тогава, защо смятаме, че те са творение на "дявола"? А има ли такъв наистина? Не е ли и той божие творение?Защо се страхуваме от секса, парите и смъртта?

Защо те имат такава силна власт над нас? И можем ли ние  да ги обладеем и да ги приемем и да се "сприятелим" с тях?

В Училище по щастие тук и в семинара"Щастието в нашата действителност", който се провежда в нашата страница във Фейсбук, искаме да сме ви максимално полезни и поговорим на тези теми и да разбулим тяхната "тайнственост". За това ви предлагаме активно участие. Моля пишете ни за да изберем една от темите като начало на дискусиите.

Въпросът е от къде да започнем – СЕКС, СМЪРТ или ПАРИ?

 

Ние живеем в материален свят - парите в него са необходимост за физическото ни оцеляване.Друг е въпросът в количеството им - въпрос на желание за задоволяване на различни потребности, респективно приоритети.
Сексът като табу? - резултат от подходящо възпитание и отношение / нашите родители, техните родители толкова са знаели и толкова са могли/.
Какво ще кажете за сексът като духовно преживяване със сродна душа, парите като средство и любовта като обединяващ елемент.
Само като допълнение - реално смъртта не съществува.....

Molq da me izvinite vsichki,koito chetete tova za latinicata,no v momenta shte mi e neposilno drugoqche,a mi se iska da kaja nqkolko dumi.
S koq tema da pochnem!?vsiyshtnost vsichkite sa prelivashti edna v druga,no ako trqbva hronologichno vyv vremeto da poglednem,ili po-skoro da pogledna vyv moeto vreme ot rajdaneto nasam i da pribavq malko nablyudeniq,stigam do pyrviq otgovor,a toy e za smyrtta.vsqko dete oshte kato se poqvi na beliq svqt pri pyrvoto osyznato mislene zapochva i osyznato da se strahuva...da ne umre,ili pri pyrvoto ili poredno othvyrlqne/protivopostavqne/ ot nay-blizkiq zaobikalqsht go svqt/mama,tatko,bratq,sestri.../mu se iska da...umre.Dali povcheto ot nas ne sa minavali prez pone ediniq etap?Sys sigurnost!Bezsilieto da ne znaesh kak da ostypish,da se sblyskash za /sqkash.../pyrvi pyt prez kratkiq si segashen zemen pyt s "barieri"ni kara i kato porasnali da se chuvstvame krehki na temata "smyrt".Taka stignahme do sledvashtata tema,seksa ili parite?! may seksa s negovite dilemi i dogmi,koito obshtestvoto postavq pred choveka vekove nared,shte pridobie po-golqma tejest kato se naredi na treto mqsto.Na po-ranniq etap ot jivota se osyznavame za nego,no ne po nachina,koyto ni vylnuva tuk! Sledovatelno mojem da dadem reverans na temata za parite.Ot malki sa ni obvyrzali s tqh,dori obsebili,zashtoto bez tqh nqma zabavleniq,nqma lakomstva,qma onzi komfort,koyto vse se oglejdame i tyrszaobikalqshtiq ni svqt.Imame i loshiq i dobyr navik da se sravnqvame.Znachi sme materialni-nqma kak.No vyprosa e dokolko e hubavo da se sravnqvame,da tyrsim korektiva v otsreshtniq individ,nima tova ne e edno ot pyrvite poseti semena na samoubiystvenoto mislene-zapochvame da se podcenqvame kato ne se haresvame,zashtoto nqmame tazi igrachka,onazi dreshka,eeey onaq kyshta,hubava kola,i na vsichoto otgore veche sme i grozni,groznovatichki ili kakto tam se oharakterizirame.Vse modeli na niska ocenka i vse izcqlo svyrzvani s materialniq svqt.A nqkoy nauchi li Ni Da Se OBICHAME!?

Togava evremeda se nauchim sami !Kogato priemame sebe si takiva kavito sme,haresvame se,ne se podcenqvame,sveta shte pridobie za nas onq slynchev format na Lyubovta! Zashtoto tq e navsqkyde.I seksa shte e sveshtenodeystvie-izraz na lyubovta,a ne na kompleksite ni ot lipsvashtite chasti na pyzela...

Най-смислено е да поговорим за смъртта. Тя е непознатата, до нея не сме се докосвали, а предстоящото и неизбежно докосване ни плаши. На повечето хора не им идва и наум да се сприятелят с мисълта за очакващата ги все някога смърт - предпочитат да гонят сянката й, да я проклинат, да се ужасяват.
Разбира се, предполагам, че повечето участници ще предложат темата за секса :) Като най-позната и достъпна :)

Наистине е добре да започнем със смъртта.Мисля,че са много малко хората преодоляли страха от смъртта и са наясно какво ги очаква.

Страхът и невежеството стоят зад отрицанието. Правилното отношение към парите както и към всичко останало ще трансформира онази част изкривена материя, която представляват парите.

Избирам темата СЕКС! Защото самата аз от година се опитвам да убедя хората около себе си, че това е нещо нормално и естествено,превърнато в марка в ден днешен!

Аз мисля, че слагаме каруцата пред коня. Най-напред трябва да сме овладели ЛЮБОВТА. Тогава няма да има невежество, страх, отрицание. И тогава от позицията на ЛЮБОВТА можем вече спокойно да разговаряме за секс, пари и смърт.

Здравейте! Да си призная от трите неща единственото, с което все още си говорим на Вие са парите (не е заради множественото число:) Сексът и смъртта са естествени, натурални и свещени, те идват с живота и са неотменна част от него, а парите са някакво идолопоклонничество към лукса, вещите, илюзиите... Имаме ли нужда от тях? Не са ли просто хартия с по-особено значение? Значението, което ние им предаваме! Те са средството, отварят врати, дават възможности, аз все пак не ги разбирам и честно казано бих искала да не са част от живота ми, просто защото наистина не мога да се оправя с тях.

П.П. "...Смъртта е прошка, ако си обичан,
животът смърт е, ако си забравен..."

Животът, любовта и смъртта са едно цяло, осъществено чрез нас :)

Молете се за нещата, за които мечтаете,
но работете всеки ден за нещата, които са ви необходими..

Никой човек, в нито един момент от своя живот НЕ ГРЕШИ!
Всеки прави за момента това, което в момента преценява,
че е най-правилно....

Друг е въпросът какъв е резултата от решението на момента.
Но какъвто и да е - този резултат е трябвало да баде такъв, защото
човека е дошъл тук, на Земята да учи уроци... А ученето на уроци
е различно от общоприетата житейска философия "щом ми е хубаво значи е правилно" :)

"Да, ама не!" ще използвам общоизвестния израз на Петко Бочаров, който наскоро навърши 90 години...

Уроците - и в училище и в живота - се учат не с щракане на пръсти, а с влагане на собствени усилия /за пример: ако някой друг е решавал задачите по математика вместо вас вие лично дали ще можете да решавате задачи по математика? ОТГОВОРЪТ Е ОЧЕВИДЕН - НЕ! Раозликата между живота и математиката е само една, но съществена: в математиката има учебници, правила, учители и ... мотиватор - щеш не щеш я учиш 12 години... В живота - по-сложният "предмет" от математиката :) няма учебници, правила и учители; няма асистенти, доценти и професори... Всички лекции, курсови и дипломни работи и изпити ги провежда "Ректора" :), който нито може да бъде купен, нито "изчеткан", нито се влияе от СМЧ модела :))) (СМЧ = Силно Мой Човек)

Една добра новина - "Ректора" е във всеки един от нас!!! Както казваше една лекарка от Пловдив: Вярата в себе си е вяра в Бог! Останалото са подробности...