Лео Баскаглия, писател и преподавател, разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете.
Победител било едно четиригодишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато малкото дете видяло, че мъжът плаче, отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там.
Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът отвърнал:- Нищо, само му помогнах да поплаче...
Това е от "Най-грижовното дете",което ме подсети какво ми се случи по време на полета до България. До мен седна една жена, с която се заговорихме . Заразказвахме си това-онова, къде живея, за семейството, какво работя и т.н. И аз както винаги въодушевлено заразказвах за моето Училище по щастие, какво представлява и какво постигат хората при тренировки. Заразказвах й за една жена, която дълги години не бе разговаряла със сестра си, а ето че вече си бърборели по телефона.
Тогава жената се разпрака и ми разказа нейната история. Като свърши се учуди на себе си - тя никога не плачела. Аз се усмихнах и й казах, че това е част от професията ми - да разплаквам хората и после и двете се смяхме весело.
Преди няколко дни видях една друга жена, която се принесняваше от детето си - отист. Смяташе ,че другите не го харесват и приемат и го дърпаше на страни. Хванах леко тази жена за ръката и й прошепнах нещо. Тя се разплака...
Преди няколко дни ми се обади и ни каза, че думите ми имали ефект и вече е променила няколко неща в живота си и в отношениято й към сина си.
Имаше и една замислена продавачка в картинна галерия. Поговорихме и тя се разплака, разказвайки ми за болния си син.Прегърнах я и помълчахме...после тя ми благодари." За какво?"-попитах я аз. "За това, че успях да си поплача".
Усмихна се - това ли е моята роля да разплаквам хората? Не, а да им давам сигурно пространство да бъдат такива каквито решат да бъдат, да излеят това, което таят в себе си...
Но когато ме питаха "Как пътува за насам?" отговарях усмихнато "Чудесно, разплаках една жена"...
Поплаче те си, така ще отворите повече място и за смеха в себе си....
С вас съм ....
