За конкурса "Ние и щастието" от В.Л.
Къде? Кога? Кой? Защо? Не бързайте! Ще ви обясня. Днес се уволних съвсем доброволно от участието ми в този конкурс. След многогодишно участие, напрежение, паника, тичане, гонене, воюване, дърпане, блъскане, обвинения и самообвинения, недоволства и съмнения, ,днес напуснах. Обявих го най-официално на цялата Вселена, децата ми, майка ми, сестра ми племеници, роднини, познати, клиенти, колеги, съседи,просто минаващи по улицата покрай мен – "Аз вече не желая да се боря за ролята на най-добрата майка на света"!
Ах, какво облекчение, каква прелест, какъв красив и спокоен свят. Дишам с пълни гърди, грабя живота с пълни шепи, гледам наоколо с широко отворени очи и гълтам жадно от всичко, което ми се предлага без много да подбирам. Имам да наваксвам десетки загубени в съревнованието години от живота си, в които бях престанала да се наслаждавам на нещата около мен.
Аз не съм най-добрата майка не света, истината е, че и никога не съм била, но новото е, че не искам и да бъда, не ме интересува дали ще бъда такава или не. Просто искам децата ми да са щастливи. Ах, колко лесно е това, колко лесно постижимо, колко леко е да се направи! Не се чудете, огледайте се на около, съберете материал, замислете си и ще видите че съм права. Как ли стигнах до това заключение? Както винаги –една ябълка ме удари по главата…и...
Огледах се назад и видях, че през цялото време от както съм поискала най-съзнателно да стана майка до ден днешен съм се стремяла да бъда най-добрата майка. Точно такава, каквато съм искала да бъде и моята майка, но за съжаление и тя не успяваше да отговори на моите високи изисквания. А те наистина са високи, а тя, моята майка, е с височина само 150 см. Как да стигне до двата метра, където ми се искаше да е? Или поне да беше кинозвезда! А тя? Обикновена работничка в завод. Е, верно че имаше орден за "най-добра в професията", но това правеше ли я и най-добрата майка на света? Когато днес аз се отказах от ролята си, май освободих мястото си за нея.
Вина, огромно количество вина ме разделяше от изискването да бъда това, които искам и това което бях в действителност. А сега, когато се премахна стремежът ми за перфектност се стопи и вината. Какво стана след това ли? Помислете – ако вината ме е разделяла от това, което съм в момента и това, което искам да бъда? Да, познахте, отговорът е прост – постигнах мечтите си – децата да бъдат най-щастливите на света,….а и аз заедно с тях.
Как се постига ли? Много просто.
Мили майки, вместо да се вглеждате непрекъснато в себе си, като през цялото време се фокусирате върху грешките и успехите си, просто преместете поглед към децата си. Ако поне в 90% от времето, което прекарвате с тях се занимавате само с тях, а не с това, коя сте вие спрямо тях, тогава вие ще можете да им обърнете цялото си внимание, ще сте свободни да ги чуете и видите – точно такива каквито са – тук и сега, да ги приемета такива каквито са – тук и сега и да ги обичате такива, каквито са, т.е. безусловно.
А понеже сме се заели да участваме в някакви състезания с другите майки ние не чуваме и виждаме децата си и техните желания и потребности, а правим всичко възможно да се доказваме на нашите съпернички. Водим децата си по всякакви престижни кръжоци, спортни клубове и пр.занимания, записваме си в "най-добрите" училища, обличаме ги чистичко, лъскавичко, модерничко, набавяме им най-модерните техники и технологии и т.н.. И всичко това го правим не за доброто на децата ни, а за да ни видят, забележат, да ни оценят, да съберем точки за конкурса "Най-добра майка на Вселената".
Отказах се, днес се отказах. Не искам вече да бъда "най-добрата майка на света", ама съвсем не ви е важно кой ме е признал и кой – не. Важно ми е децата ми да направят сами своите избори, да бъдат щастливи, здрави…и да си остана тяхна майка….такава каквато съм…най-обикновената.
Какво облекчение…какво спокойствие настана в мен….
И още нещо….забравих да ви кажа….простих си…простих си, че не съм се сетила по-рано за това, чак след толкова години, чак сега.
