Смирението е ПРИЕМАНЕ.
Да се научиш да приемаш, означава да достигнеш до Мъдростта.
Да се примириш, е да виждаш положението като безнадеждно. Смяташ, че нищо повече не може да се направи, че си обречен и едва ли не наказан от съдбата. Да се примириш с дадена ситуация означава да се предадеш, да се откажеш да действаш, защото не виждаш смисъл.
- Да приемеш, е да видиш ситуацията такава, каквато е и откриеш възможността в нея. Да приемеш, значи да си гъвкав и вместо да робуваш на обстоятелствата, да ги използваш.
Да се примириш, е да се самосъжаляваш и да останеш жертва. Собствените ти чувства се обръщат срещу теб. Виждаш в околните и съдбата причината за твоето страдание и отказваш да поемеш отговорност. Непрекъснато окайваш съдбата си и недоволстваш. Страхуваш се от враговете си и се чувстваш слаб и безсилен, жалък.
- Да приемеш, е да си възвърнеш силата и да действаш от тази позиция. Поемаш отговорност за своето отношение и превръщаш страданието в триумф. Виждаш ползата и от враговете си – понякога те могат да ти помогнат повече да израстнеш, отколкото приятелите. Хората, които ни нараняват, са наши учители. Когато приемаш другите, се издигаш над обстоятелствата.
Да се примириш, е да се съпротивляваш на възможностите за развитие и израстване. Когато се примириш, ти си в застой.
- Да приемеш, е да се кажеш „Да“ на всяка възможност в живота ти. Приемането на себе си и живота, такъв, какъвто е, ти дава възможност да го промениш.
Да се примириш е когато се подчиниш и да влезеш в изпълнителска роля, като в същото време изпитваш гняв, неудовлетворение, омраза, чувство за вина и малоценност. Да се примириш означава, че се чувстваш принуден и притиснат, без никакъв избор и имаш усещането, че ти се налага да приемеш чужда воля.
- Да приемеш, означава да изживееш негативните чувства и да се освободиш от тях. Приемаш ситуацията напълно, но не защото си принуден, а защото смяташ, че това е най-доброто за теб.
Примирението те изпълва с вътрешни конфликти. Изпълненин си с недоверие, апатия, нямаш енергия и желание за живот.
- Приемането носи хармония и душевен мир. То ти носи усещане, че Вселената се грижи за теб и че всичко става за твое най-голямо добро. Приемането е висша форма на доверие в Света, в себе си и доброто. Приемането те кара да се радваш на всеки миг от живота си и да извлечеш полза и от най тежката ситуация.
Споделете вашето мнение за смирението и кроткостта, на което ни учи християнството. Как го приемате, усещате ли съпротива?
Мислите ли, че смирението е малодушие, слабост и липса на гордост или че е в основата на Мъдростта?
Какво е за вас смирение, приемане и примирение? Има ли разлика?
А вие умеете ли да приемате света и себе си и какво ви носи това? Ще е много интересно и полезно да споделите вашата гледна точка.
http://sebepoznanie.com/duhovnost/priemane-primirenie/
Воюване със себе си,и промяна на себе си,и БЛАГОДАРЯ на другите хора, когато в кантактите ни с тях са проличали Нашите проблеми, с които следва да се справим.
Знам ли.
:)
