Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2010 22:06 - За конкурса "Ние и щастието"
Автор: happinessschool Категория: Бизнес   
Прочетен: 877 Коментари: 0 Гласове:
2



Личен живот – За конкурса "Ние и щастието"

До Училище по щастие и

лично до Виктория Леви-Реувен – треньор по  щастие.

Не помня да съм имала личен живот. Дори не знаех какво точно значи това. Бях добро дете, част от добро семейство, част от класовете, колективите, групите, курсовете, кръжоците, в които съм участвала. Винаги съм била част от... Но да съм била личност, т.е. да съм имала нещо лично мое, като живот например – не си спомням. И кой в онези колхозни, кооперативни, обществени, социалистически години, в които се поругаваше всякаква частна и лична собственост говореше да личен живот? Така съм расла – обществена и обща. Е, най-малкото част от семейна принадлежност. Винаги е имало с кого да си деля собствеността. Имах броени на пръсти лични вещи, като бельо и четка за зъби, обувки, (дрехите деляхме със сестра ми). Честно казано мечтаех за лично кътче – някъде където да мога да скрия съкровищата си (като дневника си например).

Омъжих се и в деня на сватбата смятам, че се отказах и от малкото останал личен живот. Задно с новото фамилно име приех и новия си статус на омъжена жена, т.е. някоя която няма право на личен живот. Но понеже и преди това понятие не ми бе много ясно не смятам, че съм го приела за някаква загуба.

Съпругът ми замести целия ми предишен свят, а появилите се скоро след това деца запълниха до минута свободното ми време. Станах пълно притежание на семейството си. Бях съпругата на..., майката ..., сестрата на..., дъщерята на..., съседката на...., колежката на...., приятелка на... А аз коя бях аз? Съвсем се бях обезличила. И тогава ...явно ми е било назряло, прочетох за Училище по щастие и...написах писмо на Виктория. Тя ми отговори и... ето че вече няколко месеца тя ме "учи" на щастие или, както тя казва "припомня ми знанията, с които съм се родила".

Днес съм щастлива. Днес съм личност. Днес имам живот. Личен живот. Мой живот. Взех си го. Мой си е, а бях го захвърлила на другите. Благодарение на разговорите осъзнах това и отидох и си го прибрах обратно. Изтупах си го, изчетках го, поизчистих го и го подредих отново. Доста страдания поизхвърлих, но и нови елементи (като удоволствие, наслада, забавление) внесох в него.

Да знаете колко е хубав моят живот, как си го обичам, как се грижа за него и го запълвам с най-красиви мигове. Обичам го като него много скъпоценно. Ценен ми е всеки момент от него, защото съзнавам, че аз го създавам, че е мое творение и го правя точно какъвто аз си го искам.Е, някои могат да ме нарекат егоистка. Може би. Но какво значение има това? Важното е, че вече съм постоянно щастлива, точно както Виктория ми бе обещала в началото "Щастието е мускул и с тренировки във фитнес залата на живота можем да го развием до постоянно душевно състояние". Възможно е. Щастието е ежедневно. Моето си щастие в моят си личен живот. Щастлива съм. Благодаря.

Величка Георгиева за конкурса "Ние и щастието"

 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: happinessschool
Категория: Бизнес
Прочетен: 411528
Постинги: 140
Коментари: 209
Гласове: 397
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031