Постинг
27.07.2010 18:37 -
За конкурса "Ние и Щастието"
За щастието
автор: Теодора Шивикова
"Мразя Ева, дето е мрънкала за ябълката в райската градина. Ако си е седяла кротко и спокойно нямаше да сме прокълнати от Бога с труд и пот да изкарваме хляба си и в мъки да раждаме децата си. Били сме богове в зародишно състояние! А когато стигнем до зрелост, няма да тормозим хората с излишни забрани"
Толкоз много щастие трябва да скътавам вътре. Хората са забравили,че трябва да са щастливи. Вчера една колежка с упрек ми каза,че съм била прекалено щастлива- как съм могла.
Хората май не искат да бъдат щастливи.
Трябваше да се почувствам виновна ,че любовта и щастието бликат от мен. Къде в тоя свят на материалност и душевна мизерия?
Явно светът се научи единствено да недоволства и да си стоварва нещастие.
И после да се оплаква за това. И да се вайка.
Защо трябва да скътавам щастието в тайните кътчета на душата си?
Защо завистта се надвесва всеки път щом види то да се подава от зениците ми?
Аз мога да дам това щастие и на теб, и на теб , и на теб...
Защо не го искате?
Защо трябва да му изшъткам да кротува, когато то напира да избухва?
Може би трябва да обърна страница от мъдростта и да бъда праведна-
колкото повече страдаш, толкова повече се извисяваш...
Ами ако вече съм се извисила достатъчно?!? И не искам повече!?
Искам да усещам любовта.
Тя ще измие греха. А каквото не може - ще оставим на добрия Господ-Бог да се наслади на величието да ни прощава, когато се каем за човешките си страсти...
Да, скъпа приятелко- колко добре би било Ева да си бе стояла мирно и кротко. Да не бе послушала змията и да не къса ябълката. Кой не иска да е вечно в рая на щастието?! Да, но може би тя не е виновна. Може би това е садистичното желание на добрия Господ-Бог - да направи труден пътя, за да успеем да го молим да ни хвърля ту в екстаза на щастието, ту в болката на страданието. И ние ще го молим много пъти. Ще го молим. Защото не искаме да сме по източному мъдри и да държим на златната среда.
Бог е най-големия егоист. Но ние ще удовлетворим егото му като го молим да ни прощава всеки път щом сгрешим. И пак ще грешим, за да можем пак да го молим...
Как да не обичаш такъв Бог,а? Много е сладък.
Добре, че Ева не си е стояла кротко.
автор: Теодора Шивикова
"Мразя Ева, дето е мрънкала за ябълката в райската градина. Ако си е седяла кротко и спокойно нямаше да сме прокълнати от Бога с труд и пот да изкарваме хляба си и в мъки да раждаме децата си. Били сме богове в зародишно състояние! А когато стигнем до зрелост, няма да тормозим хората с излишни забрани"
Толкоз много щастие трябва да скътавам вътре. Хората са забравили,че трябва да са щастливи. Вчера една колежка с упрек ми каза,че съм била прекалено щастлива- как съм могла.
Хората май не искат да бъдат щастливи.
Трябваше да се почувствам виновна ,че любовта и щастието бликат от мен. Къде в тоя свят на материалност и душевна мизерия?
Явно светът се научи единствено да недоволства и да си стоварва нещастие.
И после да се оплаква за това. И да се вайка.
Защо трябва да скътавам щастието в тайните кътчета на душата си?
Защо завистта се надвесва всеки път щом види то да се подава от зениците ми?
Аз мога да дам това щастие и на теб, и на теб , и на теб...
Защо не го искате?
Защо трябва да му изшъткам да кротува, когато то напира да избухва?
Може би трябва да обърна страница от мъдростта и да бъда праведна-
колкото повече страдаш, толкова повече се извисяваш...
Ами ако вече съм се извисила достатъчно?!? И не искам повече!?
Искам да усещам любовта.
Тя ще измие греха. А каквото не може - ще оставим на добрия Господ-Бог да се наслади на величието да ни прощава, когато се каем за човешките си страсти...
Да, скъпа приятелко- колко добре би било Ева да си бе стояла мирно и кротко. Да не бе послушала змията и да не къса ябълката. Кой не иска да е вечно в рая на щастието?! Да, но може би тя не е виновна. Може би това е садистичното желание на добрия Господ-Бог - да направи труден пътя, за да успеем да го молим да ни хвърля ту в екстаза на щастието, ту в болката на страданието. И ние ще го молим много пъти. Ще го молим. Защото не искаме да сме по източному мъдри и да държим на златната среда.
Бог е най-големия егоист. Но ние ще удовлетворим егото му като го молим да ни прощава всеки път щом сгрешим. И пак ще грешим, за да можем пак да го молим...
Как да не обичаш такъв Бог,а? Много е сладък.
Добре, че Ева не си е стояла кротко.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 397
