Управление на състоянието/изживяването

Разговор на Анат Кало-Либерма с Натали Бен Давид, създател на метода Сатия – постигане на трансформация чрез  разговори за състоянията.

В продължение на три часа седях като малко момиченце и слушах Натали Бен Давид, която ми разказваше един от най-вълнуваците разкази, които съм чувала през живота си.Нещо в тази жена и в начина, по който тя разказва за състоянията и тренига на състоянията, ме изпълва с вдъхновение, желание и вяра, че всичко, което тя казва е вярно и възможно. Хубавото в нея е, че тя говори за най-духовните теми по най-земния начин, което ме кара да вярвам, че с помощта на тренига на състоянията, дори отчаянието приема по-конфортна форма.

По време на интервюто тя се опита да ми обясни, по нейния  си специфичен начин, какви възможности ни предоставя това, да управляваме нашите състояния. И това става така:

„По думите на тибетците, имаме 15 секунди да овладееме нашето състотяние, преди чувството или автоматът да го завземат. Имаме 15 секунди да спрем и да се попитаме „кои искаме да бъдем в тази ситуация”. Когато преминат тези 15 секунди, вече ще трябва да положим усилия да за да овладем ситуацията. За да разберем точно, нека си представим, че никога през живота си не сме играли тенис и се намираме на игрище за тенис. До нас стои Шахар Пеер, а срещу нея – Шарапова. Шарапова удря топката и тя се приближава към нас със скорост към 200 км/ч. Нашето положение е такова, че ако успеем да избягаме от топката, че бъде чудо. Шахар Пеер в същото време има време да гледа, да наблюдава, да планира. Тя вижда как топката се приближава към нея и реагира. И това - при положение, че топката пристига за две секунди при скорост 200 км/ч. За да  има възможност някой да планира своя ход и да реагира на на топката летяща към него е необходимо да е приманл тренировки. Ние, които намяме никаква способност да видим топката, не ще можем да управляваме играта.

Същото е и със състоянията и отношенията между хората.

Понеже ние не тренираме състоянието си, много пъти, когато някой се обръща към нас и говори с нас, ни се стрява, че ситуацията прилича на топка за тенис, която се приближава със скорост от 200 км/ч. Но хората, тренирали се в управление на състоянието, могат да овладеят ситуацията и общуването, независимо от скоростта с която се приближава към тях.”
(следва)